Поезия
Освен,че дивях два дни и не научих нищо ново, вечерта ми “разказваха” приказки, които вложиха малко смисъл в безметежието на купоните - много талантливи поети….
Антиприказка
Спиш ли, принце? - Спиш. А пък живота ми само от безсъници живее. Слушай ме, докато спиш, защото - буден ли си, няма да посмея. Принце, аз съм твоята принцеса. Но разстрелях приказното чудо. Станах и косите си разресах. Не дочаках ти да ме събудиш. Баловете бяха много пищни. Лесно ми замаяха главата. Млада бях - за нищо не въздишах. Радвах се на лъже-красотата. Любих се. И не с когото трябва. Припознавах любовта във всичко. Вярвах, че я има. Още вярвам, но оставям други да обичат. Не внимавах - мравката настъпих. Значи съм способна да убия? Разпилях косите си по пътя - нямам със какво да те завия. Да, заради мене пяха песни. И заради мене пламна Троя. Принце, аз съм твоята принцеса, но отдавна вече не съм твоя. Виненки, наместо пеперуди… Снощи много е била ракията? Ти поспи, когато се събудиш - ще ти стана камъка на шията.
ПЕСНИЧКА ЗА ЗИМАТА
Смутен и малък, тих и малък вървя през тлеещия сняг в очакване пореден залък, любов да ми подхвърлиш пак. Аз като куче ще го грабна във въздуха - за скок готов, но може би е свършил хляба на твойта есенна любов. Врабци неистово и глупаво кълват последните трохи. Във всеки дом гримират трупове на пресни коледни елхи. Разкъсват стари минзухари подметките ми с нежен взлом. Довиждане, гори и гари, и добър вечер, дом!